И да и не. Зависи от контекста в който се използва, но хората които употребяват този постулат не са особено добре запознати с биохимията на храненето. Те се опитват да убедят останалите хора, че трябват да приемат въглехидрати, за да изгарят мазнини, което са пълни глупости. Всъщност тук правилния израз би трябвало да е „мазнините изгарят в огъня на глюкозата“, като глюкоза в кръвта може да няма нищо общо с въглехидрати в храната. Глюкоза организма може да произвежда от т.нар. гликогенни аминокиселини, които са 7 на брой и от една съставна част на мазнините – глицерола чрез процес наречен гклюконеогенеза. Проблемът е, че израза в този си вид „Мазнините изгарят в огъня на въглехидратите“ е неправилно насаден дори и от преподаватели по биохимия преди 25-30 години и е нормално по-голямата част от хората да вярват в него. Нека видим как стоят нещата обаче на практика.
БИОХИМИЯ НА РАЗГРАЖДАНЕ НА МАЗНИНИТЕ
Първо има два пътя за разграждане на телесните мазнини като източник на енергия:– първият е чрез Цикъла на Кребс
– и втория е чрез кетогенеза, която прескача цикъла на Кребс
Това е важно да се разбере. Тоест цикъла на Кребс не е единственият път за разграждане на мазнините, като дори и той не е зависим напълно от въглехидратите в храната.
Мога много да говоря за цикъла на Кребс. Това ми беше един от въпросите на изпита по биохимия в НСА. От значение тук е само, че той започва с производството на оксалацетат, една киселина, която е зависима от доставката на глюкоза. Именно това се използва като опорка от хората, които се опитват да ви убедят, че въглехидратите са задължителен елемент при изгарянето на мазнини. Следват 6 реакции в цикъла на Кребс, за да завърши той отново с производство на оксалацетат. Затова тази метаболитна верига е циклична – защото започва и завършва с един и същи метаболит – оксалацетат.Цитирам писаниците на феновете на хипотезата „Без въглехидрати не горим мазнини“:
„Заключение :
Без достатъчно въглехидрати → няма оксалоацетат → ацетил-КоА от мазнините не може да влезе в цикъла на Кребс → мазнините „не могат да изгорят напълно“.
И сега с метафора:Огънят = Цикълът на Кребс (процесът на изгаряне)
Дървата = Мазнините (мастни киселини → ацетил-КоА)
Разпалката = Въглехидратите → пируват → оксалоацетат
Дори да имаш много дърва (мазнини), ако не сложиш запалка (въглехидрати), няма да запалиш огъня ефективно.“
Абсолютни глупости и няма такова понятие като „непълно изгаряне на мазнините“.
Какво се случва, ако намалим въглехидратите да кажем ориентировъчно в храната под 100 гр на ден. Ако има недостиг на глюкоза от въглехидратите в храната, организма ни започва да произвежда една част от глюкозата от гликогенни аминокиселини и глицерол чрез процеса глюконеогенеза. Тоест, липсата на въглехидрати в храната не води до липса на глюкоза в кръвта и цикъла на Кребс продължава да функционира и да се произвежда оксалацетат. Въглехидратите от храната не са едно и също нещо с глюкозата в кръвта. Ако продължим да намаляваме въглехидратите в даден момент организма ни ще започне да се енергообезпечава чрез кетогенезата и производството на кетони, а не чрез цикъла на Кребс. И това е един много ефективен начин за енергообезпечаване. Отново тук производството на глюкоза не се ограничава напълно, а тя се произвежда предимно от глицерола, който е част от мазнините. Глюкозата при кетогенеза е нужна за две неща: наличност на определени количества гликоген в мускулите нужен за анаеробна работа и второто е за работата на мозъка, който в състояние на кетогенеза консумира 75% кетони и 25% глюкоза. Съветът да се приемат постоянно въглехидрати в по-голямата част от храненията, когато се свалят мазнини е против всякаква логика, ако човек е запознат с биохимията на храненето. Инсулина, който се отделя, дори и в средни количества при приема на комплексни въглехидрати блокира разграждането на мазнините за период от поне 60-90 мин, докато нивата му не се нормализират. Съответно, ако искаме да отслабнем максимално бързо това ще попречи на нашите намерения. В края на деня решаваща дума ще има калорийния баланс, но при всички положения дори и при отрицателен калориен баланс по-високите нива на инсулин имат потискащ ефект върху разграждането на мазнините. Затова и колкото повече ограничаваме въглехидратите в един режим спрямо друг с повече въглехидрати толкова повече отслабваме дори и при еднакви калории („Insulin increases body fat despite control of food intake and physical activity“, 1985 г, N. Torbay и колеги).Ако приемаме повече въглехидрати с храната и сме без метаболитни нарушения ще отслабваме също, но то ще е по-бавно, отколкото ако ограничим повече въглехидратите. Отслабването дори със средни количества въглехидрати в храненето е затруднено при хора с висока инсулинова резистентност.