Проблемите с тестостерона, поради начина на живот на съвременния мъж започват вече много по-рано, дори и при 40 годишни мъже. Нерядко се срещат и хронично увредени млади хора дори и на 25-30 г. Какво могат да ни причинят ниските нива на тестостерон в дългосрочен план. Те се свързват със следните състояния – сексуални проблеми като импотентност и еректилна дисфункция, инсулинова резистентност, диабет, хипертония, хиперлипидемия, загуба на мускули, намалена костна маса или костна минерална плътност, намалена енергия и издръжливост, депресивно настроение, повишена раздразнителност, затруднена концентрация, анемия, остеопороза и сърдечно-съдови заболявания. Всъщност ниския тестостерон би могъл да е по-опасен от високия, който се асоциира най-вече с приема на стероиди.

Ще разгледам следните аспекти при производството на тестостерон:

• Специфика на производството на тестостерон от жлезите с вътрешна секреция
• Видове хипогонадизъм
• Подтискащи фактори свързани с начина на живот
• Хормонални антагонисти на тестостерона или т.нар. инхибитори
• Начини за справяне с проблема и как влияят различните спортни дейности върху производството на тестостерон.

Специфика при производството:

Производството на тестостерон се контролира от регулаторната ос хипоталамус-хипофиза-тестиси (HPG). Най-отгоре при производството от жлезите с вътрешна секреция стои хипоталамуса, намиращ се в междинния мозък. Той освобождава т.нар. гонадотропин-освобождаващ фактор(GnRH) наричан още и само гонадотропин. Отговаря за освобождаването на хормоните LH и FSH, които се произвеждат на второ ниво жлеза от хипофизата. LH и FSH стимулират производството на тестостерон от тестисите. Няма да навлизам в задълбочени подробности относно тези процеси. Това е достатъчно като информация, за да се разбере спецификата на производството на тестостерон.

Видове хипогонадизъм:

– първичен хипогонадизъм. Този тип хипогонадизъм известен също като първична тестикулярна недостатъчност произхожда от проблем в тестисите. Може да доведе до това, което се нарича хипергонадотропен хипогонадизъм, нарушен отговор на половите жлези към GnRH или LH и FSH стимули. Тоест може да имаме високи нива на LH и FSH и въпреки това общия и свободния тестостерон да са ниски. Това състояние се характеризира с някои заболявания на които няма да се спирам и с естественото стареене при мъжа

– вторичен хипогонадизъм – този тип хипогонадизъм показва проблем в хипоталамуса или хипофизната жлеза, които сигнализират на тестисите да произвеждат тестостерон. Това означава, че в рамките на HPG регулаторната ос GnRH или LH и FSH не се произвеждат адекватно. При вторичния хипогонадизъм тестисите могат да функционират нормално или да имаме намалено производство на тестостерон около минимума. Той се среща по-често, отново може да бъде свързан със заболявания, но и често с употреба на стероиди, затлъстяване и стрес (повишени нива на кортизол).

Потискащи фактори свързани с начина на живот:

– Пушене – при пушачите нивото на тестостерон (Т) е намалено с 4 до 9%.

– Алкохол – изследвания показват отчасти причинно-следствена връзка между приема на алкохол и ниските нива тестостерона. Отчасти, защото това не се случва при всеки. При количества над средните производството на Т може да бъде намалено до 12%. За средни количества при приема са определени 40-60 гр концентрат на ден, за високи – над 60 гр.

– Затлъстяване – големия проблем на 20 и 21 век, който отдавна е приел епидемилогични размери. Затлъстяването причинява спад на Т също. Не е изчислен точен процент. За него ще говоря допълнително по-надолу.

– Липса на движение – отново фактор свързан със съвременния начин на живот.

– Много строги диети и сериозно ограничаване на мазнините и калориите. Мазнините в храната и холестерола могат да се разглеждат като градивен материал за производството на половите хормони. Голямото им намаляване и твърде ограничителните диети, например при прием на 1000 ккал дневно водят да спад на тестостерона.

В обобщение можем да предположим, че един пушач с наднормено тегло, който употребява алкохол да кажем по едни 100 гр на ден и не се движи може да има намалено производство на Т с едни 30-40%.

Хормонални антагонисти на тестостерона или още наричани инхибитори (подтискащи).

• хормон антагонист номер 1 е кортизола или известен още като хормон на стреса. Кортизола се отделя ежедневно при стрес. Има положителни и отрицателни ефекти върху организма. Колкото по-голям е стреса, толкова са по-големи нивата. Стреса може да бъде условно разделен на стрес от начина ни на живот и такъв възникващ при физическо натоварване. Има голяма разлика между дват вида. При силови и аеробни тренировки с висока интензивност, въпреки че първоначално имаме високо отделяне на кортизол впоследствие той намалява. Там всъщност той е много важен за разграждане на аминокиселините, глюкозата и мазнините при доставката им на енергия. Има и противовъзпалително действие. След това посредством увеличаването на тестостерона и хормона на растежа се активира адаптацията към силовите тренировки. В ежедневието обаче кортизола посредством стрес може да достигне високи стойности. Той е най-изявения антагонист на Т. Ниските нива на кортизол са важни за организма, докато високите са опасни. Едно изследване ще ви покаже какви са нивата му.
• Пролактин – един хормон, който предизвиква големи бели в организма на мъжа. Високите му нива водят до подтискане на Т, тежка умора и до еректилна дисфункция. Някои медикаменти като антидепресанти, които все по-масово се предписват от лекари могат да увеличат нивата му значително над горните референтни стойности.
• Естрадиол и прогестерон. Ниските нива на естрадиол са важни и за мъжа. Имат положително действие върху либидото, еректилната функция и сперматогенезата. Високите нива на естрадиол обаче подтискат Т. Прогестерона е със сходно действие.
• Тук ще добавя и SHBG (глобулин свързващ половите хормони), въпреки че той е плазмен протеин, а не хормон. Проверява се с изследвания. При високи нива, които се увеличават с възрастта свободния тестостерон, който е само 2% не може да упражнява действието си. Тоест може да имате нормален свободен и общ Т и те да не могат да влияят адекватно върху организма.
•  

Начини за справяне с проблема

Кортизола – един голям проблем в ежедневието, който не можем да избегнем. В съвремието ни хората прилагат различни начини за справяне със стреса. 4 са основните – алкохол, наркотици, спорт и секс. Всички те увеличават производството на допамин – хормона на щастието, секретиран от главния мозък и могат да доведат до пристрастяване. По същия начин влияят и цигарите и кофеина. Но въпреки това алкохола е окачествен като депресант. Когато тренираме имаме и увеличение на ендорфини – пептидни невротрансмитери, които допълнително ни дават чувство на щастие. Те имат и силни обезболяващи свойства като това на бета ендорфина е 80 пъти по-силно от морфина и могат да послужат като прекусор на допамин. Алкохола и наркотиците няма да ги коментирам. Секса в умерени количества противно на твърденията в миналото води до стимулиране на тестостерона, освен, че намалява стреса. Спортът също обаче в умерени обеми, води до значително намаляване на стреса и увеличаване на тестостерона.

Как влияе спорта на тестостерона?

Аеробни спортове – бягане и колоездене. Ще разгледам две малко противоречиви изследвания при аеробните тренировки. Първото е от 2021 г. Показва увеличение на тестостеронът със 17% при нискоинтензивна дейност след 24 седмици тренировки. При високоинтензивно натоварване, например при спринтове, интензивно бягане или на велоергометър с постепенно увеличаване на интензивноста до отказ увеличението е 34% за период от 6 седмици. Честота на тренировки е 5-7 пъти в седмицата. Показателно е, че кардиото с висока интензивност влияе много по-добре върху нивата на тестостерон. Второто изследване е от 2020 г. То показва увеличение на тестостерона само при високоинтензивна аеробна дейност с 85% до 100% от VO2max, тоест близо до максималния праг. При натоварване със 60 до 75% от максималния интензитет липсва положителен ефект спрямо тестостерона. Времетраене от 40 мин аеробна дейност е по-добро спрямо нивата на Т от такова с 25 мин. Плазмените нива обаче са увеличени само 1 ч след натоварването. Увеличени са както LH така и общия и свободен Т.

Силови тренировки. Как стоят нещата там? Силовите натоварвания стимулират с около 30% или повече нивата на тестостерон. Силен стимул имат и тренировките за максимална сила със 90 до 100% от 1RM, тоест 1 до 3 повторения в серия. Според проучвания най-силно е отделянето на Т след натоварванията със умерена интензивност, по-висок обем и намалени почивки между сериите. Никъде не е упоменато какво точно се има в предвид с това. Предполагам, че 60-70% от 1RM като интензивност, 3-4 упражнения за мускулна група с 3-4 серии и продължителност до 90 мин са добър ориентир за такава тренировка. Каква е разликата тук в сравнение с аеробните натоварвания – нивата на тестостерон се поддържат високи в продължение на 48 ч. Тоест след силови тренировки поради характера на натоварване имаме увеличение на Т много по-дълго време. Има разлика и в механизма на стимулация, която се осъществява на база увеличен гонадотропин (GnRH).

При тренировките е много важен следния момент – претренирането всъщност за разлика от дозирането натоварване води до намаляване на тестостерона.

Други специфики при силовите тренировки:

– колкото повече мускулна маса има един мъж толкова повече тестостерон отделя след силова тренировка.

– колкото повече подкожни мазнини има човек, толкова по-малко е отделянето на тестостерон.

Прием на хранителни добавки

Последни няколко изречения за затлъстяването. При прогресивното увеличаване на подкожните ни мазнини отделянето на тестостерон става все по-малко. Хормона на растежа също постепенно се понижава, а при наличие на инсулинова резистентност имаме голямо производство на инсулин в организма, който стимулира и стимулира допълнително трупането на мазнини. Хората с наднормено тегло попадат в един тежък хормонален омагьосан кръг от който с прогресивното натрупване на кг е все по-трудно да се излезе.

В заключение бих добавил – правете си изследвания поне един път годишно на съответните хормони, отслабнете, движете се повече и колкото и тривиално да звучи грижете се за здравето си, за да можете да живеете поне до 150 години, а защо не и да станем безсмъртни и да евем мамата на пенсионните системи на държавите в които живеем, а и не на последно място да увеличим популацията на населението от 7 млрд поне на 50 в следващите 50 г.